АНИМАЦИОННА ВСЕЛЕНА
Японското студио "Гибли" празнува 40 години анимация с два "Оскар"-а и поколения верни фенове
Създадено през 1985 г. от Хаяо Миядзаки и Исао Такахата, студиото се превръща в световен културен феномен благодарение на шедьоври като "Моят съсед Тоторо", "Порко Росо", "Принцеса Мононоке", "Отнесена от духовете" и много други
Редактор : / 268 Прочита 0 Коментара
Японският режисьор Хаяо Миядзаки пред плакат на филма му "Поньо от скалата край морето" по време на премиерата му в Токио на 19 юли 2008 г. (Снимка: Getty Images)
Японското анимационно студио "Гибли" отбелязва този месец своята 40-годишнина - с два "Оскар"-а и поколения верни фенове, пленени от уникалните му истории и изцяло рисувания на ръка визуален свят, съобщава АФП, цитирана от БТА.
Създадено през 1985 г. от Хаяо Миядзаки и Исао Такахата (починал през 2018 г.), студиото се превръща в световен културен феномен благодарение на шедьоври като "Моят съсед Тоторо", "Порко Росо", "Принцеса Мононоке", "Отнесена от духовете" и други.
Наскоро успехът на "Гибли" бе отличен с втори "Оскар" - този път за режисьора Миядзаки и филма му "Момчето и чаплата" (2023).
Носталгичният стил на Миядзаки е толкова разпознаваем, че социалните мрежи бяха залети от изображения "в стила на Гибли", създадени с помощта на най-новото средство за изкуствен интелект от OpenAI - предизвиквайки нови дискусии за авторското право.
Миризма на смърт
Произхождайки "от поколение, преживяло войната", Такахата и Миядзаки често вплитат мрачни елементи в своите творби, обяснява Горо Миядзаки, синът на Хаяо, в интервю за АФП.
"В техните филми има не само сладост, но и горчивина - чувства, които се преплитат по прекрасен начин", казва той, описвайки присъстващата във филмите им "миризма на смърт".
Според него за младите хора, израснали в мирно време, е трудно да изразят нещо със същия смисъл, подход и отношение като това на баща му.
Дори "Моят съсед Тоторо" с неговите горски духове е "страшен" филм в някои аспекти, който изследва страха от загубата на близък човек.
Сюзън Нейпиър, преподавател в Масачузетс и автор на Светът на Миядзаки, подкрепя това мнение: "Във филмите на "Гибли" има известна двусмисленост, сложност и осъзнаване, че светлината и мракът често съществуват заедно", казва тя - в контраст с американската анимация, където доброто и злото са ясно разграничени.
Пример за това е "Наусика от долината на вятъра" (1984) - често смятан за първия "гиблиев" филм, в който липсва истински "злодей".
В него независима принцеса се опитва да разбере гигантски насекоми и отровна гора - сюжет, който Нейпиър нарича "освежаващ и далеч от обичайните клишета".
Кадър от анимацията "Момчето и чаплата" на Хаяо Миядзаки.
Източник: Киномания
Един отделен свят
Филмите на "Гибли" рисуват свят, в който хората поддържат дълбока връзка с природата и духовния свят - като "Принцеса Мононоке" (1997), в който момиче, отгледано от богиня-вълчица, се опитва да защити застрашената си власт от човешка намеса.
"Това е сериозен, мрачен и наситен с насилие филм", казва Нейпиър, подчертавайки екологичните и анималистични теми в творбите на студиото, които са особено актуални на фона на климатичните промени. Двамата основатели също са били "силно обществено ангажирани", допълва тя.
Миюки Йонемура, преподавател в Токио и специалист по анимационна култура, говори за богатството на творчеството на "Гибли": "При всяко гледане откриваме нещо ново. Затова някои деца гледат Тоторо по 40 пъти", казва тя.
Чужди влияния
Оригиналността на световете, създадени от Миядзаки и Такахата, до голяма степен се дължи на тяхната отвореност към други култури, отбелязва Йонемура.
Сред вдъхновенията им са Антоан дьо Сент-Екзюпери, френският режисьор Пол Гримо и канадският аниматор Фредерик Бак, носител на "Оскар" за Човекът, който засаждаше дървета (1987).
Такахата е изучавал френска литература - "решаващ фактор" според Йонемура. "И двамата четяха много, което обяснява и таланта им за писане и разказване", допълва тя.
За "Наусика" Хаяо Миядзаки черпи вдъхновение от гръцката митология и японската приказка от XII век "Дамата, която обичаше насекомите".
Според Йонемура, "Гибли" никога няма да бъде същото без Миядзаки - освен ако не се появят нови творци, способни да се мерят с него.
Бъдещето на студиото
Бъдещето на студиото остава неясно: "Момчето и чаплата" може да се окаже последният филм на 84-годишния Хаяо Миядзаки. "Той е изключителен артист с невероятно визуално въображение", подчертава Нейпиър.
Кадър от анимацията "Момчето и чаплата" на Хаяо Миядзаки.
Източник: Киномания
Но надеждата остава: "Гибли" е толкова обичано, че вярвам, че ще продължи да съществува", казва дългогодишната фенка Марго Дивал.
"Ще оцелее, докато не загуби своята красота - и докато съществуват усилията, вниманието и любовта, които го поддържат живо", обобщава тя.
Гоблените от Обюсон пътешестват във вселената на майстора на анимацията Хаяо Миядзаки
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Fyaponskoto-studio-gibli-praznuva-40-godini-animatsiya-s-dva-oskar-a-i-pokoleniya-verni-fenove&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F01%2F21%2F2435316%2F768x432.jpg%3F_%3D1749291915&description=Японското студио "Гибли" празнува 40 години анимация с два "Оскар"-а и поколения верни фенове', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}