СТРАХ И СЛАВА
Гледай го, преди да влезеш във водата! 50 години от премиерата на филма, който промени киното завинаги
"Челюсти" създаде блокбъстърите, превърна примитивния страх в индустрия и предизвика научен пробив
Редактор : / 18094 Прочита 5 Коментара
Стивън Спилбърг на снимачната площадка на "Челюсти", 1975 г.
Снимка: Universal/Getty Images
Половин век по-късно Ричард Драйфус все още не влиза във водата. "Не съм го правил, не и след филма", казва актьорът, носител на "Оскар". "Защото почваш да осъзнаваш колко малко знаеш какво има под теб. Всъщност не знаеш нищо."
Филмът е "Челюсти", а неговата премиера точно преди 50 години - на 20 юни 1975 г., бележи повратна точка както в историята на киното, така и в общественото мнение за морската екология.
Това е филмът, който на практика изобретява летния блокбъстър и прокарва пътя към "Междузвездни войни", "Джурасик парк" и киновселената на Марвел. Той превръща акулите в чудовища, но също така поражда интереса към опазването на морската среда.
По романа на Питър Бенчли и режисиран от Стивън Спилбърг, "Челюсти" разказва историята за голяма бяла акула, която тероризира крайбрежното градче Амити Айлънд, което подтиква полицейския началник Мартин Броуди (Рой Шайдър), морския биолог Мат Хупър (Ричард Драйфус) и закоравелия рибар Куинт (Робърт Шоу) да я преследват. Точно динамиката между тях е в основата на очарованието на филма. Днес жив е само Драйфус. Филмът получава възторжени рецензии и става първият, който печели над 100 милиона долара от прожекции.
На 77 години, седнал в библиотеката на дома си в Сан Диего, Калифорния, Драйфус си спомня ясно: "Първо, трябва да знаете, че това не е 50 години по-късно", казва той в разговор по Zoom с Дейвид Смит от The Guardian.
"Това сякаш беше вчера"
"Музика от Джон Уилямс": Стивън Спилбърг продуцира документален филм за емблематичния композитор
Първоначално Драйфус отказва ролята. "На един обяд той [Спилбърг] разказа историята много живо и накрая попита: "Хареса ли ти?" Казах: "О, да". Попита ме: "Искаш ли да участваш?" Казах: "Не". - "Защо?" - "Защото ще бъде ужасно трудно за снимане". По онова време не търсех предизвикателства. Отказах му тогава и после още веднъж".
По-късно Драйфус вижда суров монтаж на току-що завършен негов филм и решава, че играе толкова зле, че това може да съсипе кариерата му. Затова звъни на Спилбърг и го моли да му даде ролята.
Въпреки трудностите и разходите, Спилбърг настоява снимките да се правят в открито море край остров Марта'с Винярд (щата Масачузетс, южно от Кейп Код, в Атлантическия океан) заради автентичността.
Бюджетът скача от 4 на 9 милиона долара. Снимките закъсняват със 100 дни и са съпътствани от множество проблеми с механичната акула (по прякор "Брус", на името адвоката на Спилбърг).
Акулата не работи!
При споменаването й, Драйфус слага ръце пред устата си, сякаш говори през мегафон: "Акулата не работи. Акулата не работи. Повтарям - акулата не работи". И после един ден: "Акулата работи! Акулата работи!"
"Имаше три различни акули и три различни екипа, които ги управляваха - и всичко беше катастрофа. Има една реплика във филма, в която Робърт казва, че акулата имала очи като на кукла - и наистина имаше, защото бяха очи на кукла!"
"Стивън трябваше да измисли филм, който намеква за акулата, вместо да я показва директно. Това беше историята на целия снимачен процес - Стивън трябваше напълно да преосмисли концепцията си, защото разбра, че не може да я покаже така открито. И точно това превърна филма в шедьовър".
Бивш адвокат романизира "Хук" на Спилбърг и "Междузвездни войни" на Лукас
Спилбърг, който тогава е на 27 години, признава, че е повлиян от Хичкок и неговия подход "по-малкото е повече". Помага му и гениалният Джон Уилямс с музика от две ноти, която първоначално му се струва шега, докато не осъзнава зловещото ѝ въздействие.
Драйфус си спомня: "Джон е изключителен композитор - не му отне никакво време да създаде звукова картина, която носи целия филм. Първо не виждаш акулата - чуваш я. Под надписите чуваш бам-бам, бам-бам... и виждаш как тя се движи през подводната растителност. Това уплаши публиката до смърт".
Робърт Шоу се напива много, за да влезе в ролята си на снимките, но на първия дубъл това му изиграва лоша шега.
"Изгуби контрол. Беше много засрамен, което го накара да пие още повече", спомня си Драйфус.
"Същата нощ той се обади на Стивън в 2 или 3 сутринта: "Много ли се изложих?" Стивън каза: "Не е фатално". На следващата сутрин засне сцената с един дубъл и беше брилянтен".
Десетилетия наред се говори, че напрежението между героите Хупър и Куинт не е било само актьорска игра, а е отразявало лична вражда между Драйфус и Шоу - представена и в пиесата "The Shark is Broken", написана от сина на Шоу. Но Драйфус отрича:
"Тази "вражда" се появи 25 години след филма. Никога не е съществувала. Един ден бях ядосан на него за нещо. Един ден! Тази история беше преувеличена, за да се шуми около филма. И хората, които го направиха, знаеха, че не е вярно".
"Аз ценях спомените си с него, учех се от него. Не се шегувам. Робърт беше изключителен актьор и писател. Даже си направихме уговорка - той да играе Духа в моя Хамлет, ако аз играя Шута в неговия Лир. Казах му: "Но не и преди още 10 години". Той попита защо. Отвърнах: "Ще ме изядеш жив". Той се засмя: "Добре". За жалост почина скоро след това и това беше загуба, която промени бъдещето ми".
Ето как Драйфус си спомня и първото гледане на готовия филм:
"Бях ужасен, все едно не съм участвал в снимките. Напълно ме завладя. Толкова голямо постижение на киното, а приятелят ми Стивън, седнал до мен -
Знаех, че гледам как коронясват некоронования принц на Холивуд
Филмът предизвиква дълги опашки пред кината и става културен феномен. "За пръв път се осъзна как един филм може да засегне цялото общество - няма народ, няма група, която да е имунизирана. Стивън докосна нещо универсално. Уау! И го направи пак и пак след това, но с "Челюсти" го виждаме най-ясно".
А трите продължения, които бяха масово критикувани?
"Не трябваше да бъдат правени и нямам никакъв интерес да ги гледам. Никога не съм ги гледал и няма да го направя".
Рой Шайдър по време на снимките на "Челюсти"
Снимка: Sunset Boulevard/Corbis via Getty Images
Драйфус, Шоу и Спилбърг не участват в "Челюсти 2" (1978), но Рой Шайдър и Лорейн Гари се завръщат в ролите на съпрузите Броуди. Гари, сега на 88 години и живееща в Лос Анджелис, си спомня с известно хладно отношение съвместната работа с Шайдър:
"Тогава той беше много изолиран човек. Пушеше, а аз мразя цигарите. Освен това прекарваше часове наред в трупане на тен. Нямахме много общо. Години по-късно се срещнахме случайно на Медисън Авеню в Ню Йорк. Тогава разговаряхме като истински хора, не като актьори на снимачна площадка и беше приятно".
По онова време летните месеци обикновено били слаби за кината, но "Челюсти" целенасочено е пуснат в началото на лятото, когато хората са на плаж, с лозунга:
"Гледай го, преди да влезеш във водата!"
Филмът стартира на 464 екрана в Щатите, придружен от голяма телевизионна рекламна кампания - все още рядкост за времето си, и маркетингови трикове като сладоледи с формата на акула. Сценаристът Карл Готлиб казва:
"Идеята да продаваш филм като събитие, феномен, като дестинация, се роди с тази премиера".
Попитана дали е имала усещането, че "Челюсти" ще бъде толкова значим, Лорейн Гари отговаря:
"Абсолютно не. Нямах никаква представа. Бях потресена от това, което се случи и още съм. Всеки ден получавам писма от фенове. А аз съм 88-годишна жена. Хайде, оставете ме на мира! Всичко това ми се струва много странно, но за щастие е и забавно".
За разлика от Драйфус, преживяването не я е отказало от водата. Тя дори се е гмуркала в океана и е попадала в близост до акула:
"Не се страхувам от акули. Единственият път, когато изпитах страх, беше когато видях синовете и внуците си в океана и си помислих - рано или късно ще дойде възмездието. Но не дойде. Наистина не мисля, че сме навредили на репутацията на акулите. Те заслужават да бъдат познати такива, каквито са".
Певецът Боно връчи на режисьора Стивън Спилбърг наградата за цялостно творчество на Берлинале
Въздействието на филма върху древните хищници, съществуващи от 450 милиона години, по-дълго дори от динозаврите, е сложно и често дискутирано. Официалният трейлър на филма ги описва като "безмозъчна машина за ядене", която "атакува и поглъща всичко", и добавя:
"Все едно Бог е създал Дявола и му е дал челюсти"
Не е чудно, че "Челюсти" насажда масов страх от акулите, а популацията им намалява значително от началото на 70-те години насам. През 2022 г. Спилбърг казва в интервю по BBC Radio 4:
"И до днес съжалявам за това, че популацията на акулите беше намалена драстично заради книгата и филма. Искрено съжалявам".
Но филмът също така вдъхновява интереса към морската биология и опазването на океаните - кауза, поета активно от автора Питър Бенчли (починал през 2006 г.) и неговата съпруга Уенди Бенчли, която е изпълнителен продуцент на документалния филм на National Geographic Jaws@50: The Definitive Inside Story.
Уенди, вече на 84 години, казва:
"Челюсти задейства вродения страх от това да бъдеш изяден от чудовище. Това беше страшна книга и страшен филм, но 90% от хората, които ги видяха, преодоляха страха си. 10% никога не влязоха обратно във водата".
Питър Бенчли е работил като автор на речите на президента Линдън Джонсън в края на мандата му, след което се връща към свободната писателска кариера. Семейството живее в Пенингтън, Ню Джърси, с две малки деца и финансови трудности, когато Питър решава да напише роман.
Уенди си спомня:
"Имаше две идеи: Едната беше за съвременни пирати, а другата - за голяма бяла акула, която се върти около един град и причинява неприятности. Казах му: "О, скъпи, не мисля, че нито една от тези идеи ще проработи". Благодаря на небето, че не ме послуша!"
Като дете, Питър прекарва лятото в плаване и риболов на остров Нантъкет, където често се виждат черни гръбни перки.
"След като написа книгата и започнаха да се правят повече изследвания, той разбра, че акулите не се задържат на едно място. И не харесват човешко месо - имаме твърде много кости, твърде малко мазнина. Питър винаги казваше:
"Никога не бих написал пак "Челюсти", защото вече знам колко важни и величествени са тези животни".
Заглавието на книгата също е плод на импровизация. Предложения като "Leviathan Rising" и "White Death" са отхвърлени. Бащата на Питър, също писател, на шега предлага:
"Какво ми гризе крака?"
В крайна сметка Бенчли казва:
"Да го наречем Jaws. Никой не знае какво значи и никой така или иначе не чете първи роман".
Никой от тях не очаква бестселър, но книгата продава 5.5 милиона екземпляра преди филмът дори да излезе.
Правата за екранизацията купуват Ричард Занък (син на легендарния Дaрил Ф. Занък - основател на 20th Century Fox) и Дейвид Браун още преди излизането на романа - за $150 000 плюс $25 000 за първа версия на сценария. Спилбърг се натъква случайно на ръкописа и е запленен.
"Помня как Питър получи обаждането у дома ни в Пенингтън. Аз заплаках. Помислих си: "Животът ни е съсипан", защото познавах хора, които внезапно забогатяха и това ги съсипа. Но ние бяхме по-зрели, имахме стабилни семейства и приятели и запазихме живота си", разказва Уенди.
Берлинале ще връчи почетната Златна мечка на Стивън Спилбърг
Бенчли е съавтор на сценария и се появява за кратко като репортер във филма, но с облекчение отстъпва писането на Карл Готлиб, който добавя нужното чувство за хумор. От романа отпадат елементи като мафиотски сюжет и любовна афера между Хупър и съпругата на Броуди. Спилбърг решава:
"Ще ни трябва по-голяма акула"
Разочарован от демонизирането на акулите, Бенчли посвещава остатъка от живота си на морската екология. Става природозащитник, прави десетки телевизионни документални филми и заедно със съпругата си работи за фондацията Environmental Defense Fund. Създават и наградите "Питър Бенчли" за опазване на океаните, връчвани ежегодно за изключителен принос.
"Ужасихме се, че хората приеха този роман и този измислен филм като лиценз да избиват акули и да организират още турнири за лов на акули", казва Уенди.
Днес, с нарастващата осведоменост, много университети по света отчитат ръст на кандидат-студенти по морска биология.
"Това също е резултат от "Челюсти", който днес хората разбират. Морската общност всъщност приема "Челюсти" като позитивен стимул за науката и опазването на океаните. Другото нещо, което ни изненада и зарадва, беше, че Питър започна да получава хиляди писма от цял свят:
"Страхотна книга, страшен филм, но ме заинтригува - искам да знам повече за акулите". Хората искаха да бъдат Хупър - не учен с бяла престилка в лаборатория, а някой, който е в морето и опознава не само акулите, но и другите морски същества. Това беше прекрасно усещане", разказва Уенди Бенчли.
Почина иранецът, вдъхновил Спилбърг за филма му "Терминалът"
"Музика от Джон Уилямс": Стивън Спилбърг продуцира документален филм за емблематичния композитор
Стивън Спилбърг: В ума си съм Фред Астер!
Композиторът на Спилбърг и Лукас празнува 85
Спилбърг отказал хонорар за "Списъкът на Шиндлер"
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}