БЪЛГАРСКОТО ИСТОРИЧЕСКО КИНО
"Под игото" от 1952 г. на режисьора Дако Даковски оживява на голям екран на фестивала "25 през 2025: История на кино"
Преди прожекцията историкът проф. Надя Манолова ще въведе публиката в епохата и ще разкаже повече за темите и историческите препратки, вплетени в тази амбициозна екранизация
Редактор : / 229 Прочита 0 Коментара

На 27 юни от 18:00 ч. в кино "Одеон" зрителите ще могат да се докоснат до една от най-значимите творби в историята на българското кино - филмовата адаптация на "Под игото" (1952) на режисьора Дако Даковски. Лентата е първата пълнометражна екранизация на националната епопея и остава символ на възрожденския дух и патриотичния плам на поколения българи.
Прожекцията е с вход свободен в рамките на фестивала "25 през 2025: История на кино" по идея на Филмаутор с подкрепата на Национален филмов център и Българска национална филмотека. Вход свободен.
Преди прожекцията историкът проф. Надя Манолова ще въведе публиката в епохата и ще разкаже повече за темите и историческите препратки, вплетени в тази амбициозна екранизация.
"Под игото" се превръща в първата мащабна суперпродукция на национализираната Българска кинематография след нейното създаване през 1948 г.
На 16 май в "Одеон" ще се състои безплатна прожекция на "Калоян" - част от фестивала "25 през 2025: История на кино"
Филмът е дипломната работа на Дако Даковски като абсолвент във ВГИК (Москва) и е отличен с Димитровска награда, най-голямото държавно отличие тогава. Реализацията е подпомогната от редица институции и военни формирования, а съветници на снимачната площадка са големи съветски творци, сред които режисьорът Сергей Василиев ("Чапаев"), който съветва младия творец при организирането на баталните сцени в България, както и преподавателят на Даковски - Михаил Ром.
Режисьорът Дако Даковски
Снимка: Личен архив/Източник: Филмаутор
Това е и първият пълнометражен филм, създаден от студент във ВГИК, който успява да реализира толкова сложна и многопластова продукция.
Във филма участват звезди от българския театър и кино: Мирослав Миндов (Бойчо Огнянов), Лили Попиванова (превъплътила се в ролята на Рада Госпожина), Константин Кисимов (Колчо Слепеца), Петко Карлуковски (Боримечката), Васил Кирков (доктор Соколов), Иван Димов (Марин Въглищаря), Ганчо Ганчев (Киряк Стефчов), Георги Раданов (Кандов), Петър Василев (Мичо Бейзадето), Стефан Петров (Калчо Букчето) и други.
Участва и Иванка Даковска, съпруга на режисьора и Марийка, дъщерята на Стоян Воденичаря във филма. Заедно с всички тях застават стотици статисти, войскови подразделения и жители на Копривщица и околните села, които създават неповторимата атмосфера на възрожденска България.
Прожекция на документалния филм "Образ невъзможен" на режисьора Станимир Трифонов с вход свободен в кино "Одеон"
Сценарият е дело на Гео Крънзов и Павел Спасов. Те запазват основните линии на Вазовия роман, пренасят почти буквално най-интересните епизоди и събития. Едновременно с това се отказват от някои от сюжетните ходове на романа и смело дописват свои интерпретации.
За първи път в родното кино се прилагат сложни живописно-архитектурни решения, благодарение на помощта на художника Александър Жарьонов от "Мосфилм", който работи редом с българските художници Джон Попов и Стоян Сотиров. Музиката е композирана от Филип Кутев. Оператор е Бончо Карастоянов, монтажът е дело на Катя Василева.
Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах
През 1953 г. филмът е отличен с Димитровска награда втора степен за режисура (Дако Даковски), операторско майсторство (Бончо Карастоянов), музика (Филип Кутев) и актьорска игра (Мирослав Миндов и Петко Карлуковски).
Дако Даковски (1919-1962) оставя траен отпечатък в българското кино не само с този филм, а и с цялостната си обществена и професионална дейност. Роден в село Търнак, Белослатинско, рано остава без родители, но намира опора в читалищната и самодейна сцена, а после и в театъра.
Богомил Симеонов - от героя до злодея, винаги мъжкар
Макар да завършва право в Софийския университет, още като студент се насочва към актьорството, след което участва като партизанин във Втората световна война и Отечествената война, награден е с орден "За храброст" първа степен, лично връчен от генерал Владимир Стойчев. След войната заема длъжността секретар на Камарата на народната култура до 1947 г., а след това заминава да учи режисура във ВГИК.
След кратка пауза фестивалът "25 през 2025: История на кино" ще продължи от през септември с "Имало една война" на Анри Кулев.
В рамките на фестивала публика и специалисти имат възможност да обсъждат историческите теми в контекста на съвременния поглед върху българската история, като се акцентира на творческата и професионална стойност на българските автори и техните произведения.
Фестивалът е и възможност да се изследват и дискутират както историческите събития, така и тяхното изобразяване в киното - обективно или пречупено през идеологията на времето, в което са създавани някои от филмите, и влиянието върху културната памет на нацията.
Фестивалът е с вход свободен за всички прожекции. Събитията са отворени за всички, които искат да научат повече за историята на България, както и за ролята на киното в създаването на културната памет.